24.09.2017 г., 21:37

Това, което обичам

868 2 6

Кое ме радва днес, ще си призная честно,

което ме разтапя щом го срещна.

Това, което стопля ми сърцето

е юлски изгрев близо до морето

или когато сутрин рано стана,

среща с гората – сънена и умълчана,

сладкия сок във устата от динята,

гъба в тревата, цветята в градината,

ясно небе, аромат на липа,

бистра водица от стара чешма,

ярка звездица на ясно небе,

бебешко гукане, смях на дете,

стихове в папка  за душата любими,

песни оставащи вечни,  незабравими,

силна прегръдка е също любима

(даже понякога спешно – необходима),

сродна душа – да ме разбира

(може с нея да пийнем по бира),

птички свили семейно гнездо,

безкористно, чисто човешко добро,

нива със макове, чай през почивката,

и да срещам по-често  хора с усмивки,

вечер след работа – отпускаща вана,

жестове мили – лекуващи рани,

сгушена в теб, като котана

и искам цяла вечност така да остана,

Нови места, изненади сърдечни,

любов между хората истинска, вечна!

Тихият пулс на Вселена за двама ...

Всичко ли казах или нещо остана!?!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Произведението е включено в:

И нека в делата ме води Любовта

И нека в делата ме води Любовта
12,00 лв.
1.7K 6

Коментари

Коментари

  • Благодаря
  • Напълно естествени неща... Стихът се лее!
  • Чисто - по човешки пълнокръвно и красиво! Поздрав, Ирен!
  • Ееее, всички сезони са хубави, Стойчо
    Есен, гората е също красива,
    нейните багри ме правят щастлива
    Зимата пък, като децата,
    радвам се аз на снега и се спускам с шейната
    Светле, Стойчо, благодаря!
  • Всичко лятно каза, друго пак да дойде!
    Но сега е есен, топлината търси завет...
    Но какви пейзажи!Злато за очите!
    Дълго ще ги носи юлската ни памет.
    Браво Ирен! Поздрави за написаното от теб!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...