25 ene 2008, 0:41

Традициите са живи

  Poesía » Otra
1.9K 0 19



Тъпан заби тежко и гръмко,
гайда заруча, ехо се носи.
Моми запяха нежно и звънко,
юнаци танцуват по тревата боси.

Хоро дълго вият, извиват.
Вик надават, зов мощен.
Сърце те дават, не продават.
Гордост излъчват, има я още.

Традициите скътали във селото,
другари излизат  на зелените поля.
Усмихнати, хващат се там на хорото
и заиграват те  свойта съдба.




С благодарност за леката корекция на една дама, която пожела анонимност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...