25 ene 2008, 0:41

Традициите са живи

  Poesía » Otra
1.9K 0 19



Тъпан заби тежко и гръмко,
гайда заруча, ехо се носи.
Моми запяха нежно и звънко,
юнаци танцуват по тревата боси.

Хоро дълго вият, извиват.
Вик надават, зов мощен.
Сърце те дават, не продават.
Гордост излъчват, има я още.

Традициите скътали във селото,
другари излизат  на зелените поля.
Усмихнати, хващат се там на хорото
и заиграват те  свойта съдба.




С благодарност за леката корекция на една дама, която пожела анонимност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...