25.01.2008 г., 0:41

Традициите са живи

1.9K 0 19



Тъпан заби тежко и гръмко,
гайда заруча, ехо се носи.
Моми запяха нежно и звънко,
юнаци танцуват по тревата боси.

Хоро дълго вият, извиват.
Вик надават, зов мощен.
Сърце те дават, не продават.
Гордост излъчват, има я още.

Традициите скътали във селото,
другари излизат  на зелените поля.
Усмихнати, хващат се там на хорото
и заиграват те  свойта съдба.




С благодарност за леката корекция на една дама, която пожела анонимност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...