Jan 25, 2008, 12:41 AM

Традициите са живи

  Poetry » Other
1.9K 0 19



Тъпан заби тежко и гръмко,
гайда заруча, ехо се носи.
Моми запяха нежно и звънко,
юнаци танцуват по тревата боси.

Хоро дълго вият, извиват.
Вик надават, зов мощен.
Сърце те дават, не продават.
Гордост излъчват, има я още.

Традициите скътали във селото,
другари излизат  на зелените поля.
Усмихнати, хващат се там на хорото
и заиграват те  свойта съдба.




С благодарност за леката корекция на една дама, която пожела анонимност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...