Тревога
Мое дете,
ти си толкоз мъничко,
топло
и обичащо.
Лястовича песен си,
влязла през прозореца,
смях на извор пролетен,
тръпнещ от очакване!
Ти си толкоз мъничко...
Но живея в страх за тебе,
за твойто крехко бъдеще.
Светът е нажежен
от тъмни страсти
и борби.
Светът е унижен
от своя син - Човекът,
от този див Атила,
от този ядрен звяр,
от тази Хирошима,
от реки страдания,
от океани кръв,
от черни изпитания,
за да се пише Лъв,
да оскверни и Космоса
със звездните войни...
О, Боже, опази!
Светът е нажежен, мое дете,
а ти на него се роди,
тъй мъничко,
невинно като цвете...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
