Eia (Росица Танчева)
436 13844
29.05.2010 г., 8:10 ч.

Тревога 

  Поезия » Гражданска
741 0 10
Мое дете,
ти си толкоз мъничко,
топло
и обичащо.
Лястовича песен си,
влязла през прозореца,
смях на извор пролетен,
тръпнещ от очакване!
Ти си толкоз мъничко...
Но живея в страх за тебе,
за твойто крехко бъдеще.
Светът е нажежен
от тъмни страсти
и борби.
Светът е унижен
от своя син - Човекът,
от този див Атила,
от този ядрен звяр,
от тази Хирошима,
от реки страдания,
от океани кръв,
от черни изпитания,
за да се пише Лъв,
да оскверни и Космоса
със звездните войни...
О, Боже, опази!
Светът е нажежен, мое дете,
а ти на него се роди,
тъй мъничко,
невинно като цвете...

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??