Eia (Росица Танчева)
436 13858
29 мая 2010 г., 08:10

Тревога 

  Поэзия » Гражданская
701 0 10
Мое дете,
ти си толкоз мъничко,
топло
и обичащо.
Лястовича песен си,
влязла през прозореца,
смях на извор пролетен,
тръпнещ от очакване!
Ти си толкоз мъничко...
Но живея в страх за тебе,
за твойто крехко бъдеще.
Светът е нажежен
от тъмни страсти
и борби.
Светът е унижен
от своя син - Човекът,
от този див Атила,
от този ядрен звяр,
от тази Хирошима,
от реки страдания,
от океани кръв,
от черни изпитания,
за да се пише Лъв,
да оскверни и Космоса
със звездните войни...
О, Боже, опази!
Светът е нажежен, мое дете,
а ти на него се роди,
тъй мъничко,
невинно като цвете...

© Росица Танчева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??