Тук
Оттук минава нечий поглед.
Оглежда се на вси страни.
Сезонът спира, за да се разтвори
в дълбокото на сънените му мечти.
Просветва дъното
на чашата с кафе.
Денят расте
на цвят и звук.
Ухае на забързано небе
и само коренът
на слънцето
остава тук.
В човешкото, за да пребъде
надеждата за щастие и берекет,
за здраве, за любов, за обич...
За нас, за мен, за теб.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
