2 дек. 2022 г., 23:48

Тук 

  Поэзия » Другая
485 5 13

Оттук минава нечий поглед.

Оглежда се на вси страни.

Сезонът спира, за да се разтвори

в дълбокото на сънените му мечти.

 

Просветва дъното

на чашата с кафе.

Денят расте

на цвят и звук.

Ухае на забързано небе

и само коренът

на слънцето

остава тук.

 

В човешкото, за да пребъде

надеждата за щастие и берекет,

за здраве, за любов, за обич...

За нас, за мен, за теб.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??