Оттук минава нечий поглед.
Оглежда се на вси страни.
Сезонът спира, за да се разтвори
в дълбокото на сънените му мечти.
Просветва дъното
на чашата с кафе.
Денят расте
на цвят и звук.
Ухае на забързано небе
и само коренът
на слънцето
остава тук.
В човешкото, за да пребъде
надеждата за щастие и берекет,
за здраве, за любов, за обич...
За нас, за мен, за теб.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
