Оттук минава нечий поглед.
Оглежда се на вси страни.
Сезонът спира, за да се разтвори
в дълбокото на сънените му мечти.
Просветва дъното
на чашата с кафе.
Денят расте
на цвят и звук.
Ухае на забързано небе
и само коренът
на слънцето
остава тук.
В човешкото, за да пребъде
надеждата за щастие и берекет,
за здраве, за любов, за обич...
За нас, за мен, за теб.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
