2.12.2022 г., 23:48 ч.

Тук 

  Поезия » Друга
328 5 13

Оттук минава нечий поглед.

Оглежда се на вси страни.

Сезонът спира, за да се разтвори

в дълбокото на сънените му мечти.

 

Просветва дъното

на чашата с кафе.

Денят расте

на цвят и звук.

Ухае на забързано небе

и само коренът

на слънцето

остава тук.

 

В човешкото, за да пребъде

надеждата за щастие и берекет,

за здраве, за любов, за обич...

За нас, за мен, за теб.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??