10 nov 2007, 12:17

Твърде бавно, твърде късно...

756 0 2

Сякаш е писта,

остават двадесет метра до края.

Това състезание,

там си пръв или пристигаш най-накрая.

Обичаш напразно или

умираш мразен и сам,

твърде късно е да съжаляваш,

няма смисъл да се връщаш,

щом си стигнал чак до там.

Аз не съжалявам,

че те срештнах,

а само, че не те задържах.

Постъпих глупаво, като

последният глупак.

Търсех извинение,

за да избягам.

Страхувах се да посрещна

своята вина, че нараних

единствената, която обичах...

Теб, моя съдба...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страшно ми хареса.Точно мой тип стихБраво
  • Ех, това обичане, никога не го правим както трябва, но такъв е животът...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...