Твърде бавно, твърде късно...
Сякаш е писта,
остават двадесет метра до края.
Това състезание,
там си пръв или пристигаш най-накрая.
Обичаш напразно или
умираш мразен и сам,
твърде късно е да съжаляваш,
няма смисъл да се връщаш,
щом си стигнал чак до там.
Аз не съжалявам,
че те срештнах,
а само, че не те задържах.
Постъпих глупаво, като
последният глупак.
Търсех извинение,
за да избягам.
Страхувах се да посрещна
своята вина, че нараних
единствената, която обичах...
Теб, моя съдба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеси Всички права запазени
Браво
