Твърде бавно, твърде късно...
Сякаш е писта,
остават двадесет метра до края.
Това състезание,
там си пръв или пристигаш най-накрая.
Обичаш напразно или
умираш мразен и сам,
твърде късно е да съжаляваш,
няма смисъл да се връщаш,
щом си стигнал чак до там.
Аз не съжалявам,
че те срештнах,
а само, че не те задържах.
Постъпих глупаво, като
последният глупак.
Търсех извинение,
за да избягам.
Страхувах се да посрещна
своята вина, че нараних
единствената, която обичах...
Теб, моя съдба...
© Стеси All rights reserved.
Браво
