Твърде бавно, твърде късно...

10 нояб. 2007 г., 12:17

Поэзия » Любовная

601 0 2

Сякаш е писта,

остават двадесет метра до края.

Това състезание,

там си пръв или пристигаш най-накрая.

Обичаш напразно или

умираш мразен и сам,

твърде късно е да съжаляваш,

няма смисъл да се връщаш,

щом си стигнал чак до там.

Аз не съжалявам,

че те срештнах,

а само, че не те задържах.

Постъпих глупаво, като

последният глупак.

Търсех извинение,

за да избягам.

Страхувах се да посрещна

своята вина, че нараних

единствената, която обичах...

Теб, моя съдба...

mish (Таня Димитрова)

2007-11-11T03:10:01+02:00

Страшно ми хареса.Точно мой тип стихБраво
Alyaska (Суси)

2007-11-10T18:35:33+02:00

Ех, това обичане, никога не го правим както трябва, но такъв е животът...