21 abr 2011, 21:57

Твърде тъмно

  Poesía
857 0 1

По посоката на глинестия пласт

очаквам да намеря светлина,

но давя се в пресъхващата мокрост

и допирът гори плътта.

 

В човека малко мисъл е останала...

Забравихме за КПД-то, за капацитета.

Обратни са очакванията, значи...

Но дали е кисел в тъмното оцетът?

 

Замърсихме твърде много. Твърде дълго

не мислехме. И досега не сме разбрали.

Изчаквахме... до следващата глупост...

Дълго ли ще чакаме? Едва ли.

 

Осквернихме твърде много. Твърде скоро

заровихме и вярата си във калта.

Останаха трохи. Но за плътта

дори това, струва ми се, не стига.

 

Премръзнах твърде много. Твърде прямо

изказвах някога мисълта си и нещата

съвсем не бяха сложни, а напротив -

любовта струеше без отпора от сърцата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....