Apr 21, 2011, 9:57 PM

Твърде тъмно

  Poetry
853 0 1

По посоката на глинестия пласт

очаквам да намеря светлина,

но давя се в пресъхващата мокрост

и допирът гори плътта.

 

В човека малко мисъл е останала...

Забравихме за КПД-то, за капацитета.

Обратни са очакванията, значи...

Но дали е кисел в тъмното оцетът?

 

Замърсихме твърде много. Твърде дълго

не мислехме. И досега не сме разбрали.

Изчаквахме... до следващата глупост...

Дълго ли ще чакаме? Едва ли.

 

Осквернихме твърде много. Твърде скоро

заровихме и вярата си във калта.

Останаха трохи. Но за плътта

дори това, струва ми се, не стига.

 

Премръзнах твърде много. Твърде прямо

изказвах някога мисълта си и нещата

съвсем не бяха сложни, а напротив -

любовта струеше без отпора от сърцата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джули All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...