21 апр. 2011 г., 21:57

Твърде тъмно

856 0 1

По посоката на глинестия пласт

очаквам да намеря светлина,

но давя се в пресъхващата мокрост

и допирът гори плътта.

 

В човека малко мисъл е останала...

Забравихме за КПД-то, за капацитета.

Обратни са очакванията, значи...

Но дали е кисел в тъмното оцетът?

 

Замърсихме твърде много. Твърде дълго

не мислехме. И досега не сме разбрали.

Изчаквахме... до следващата глупост...

Дълго ли ще чакаме? Едва ли.

 

Осквернихме твърде много. Твърде скоро

заровихме и вярата си във калта.

Останаха трохи. Но за плътта

дори това, струва ми се, не стига.

 

Премръзнах твърде много. Твърде прямо

изказвах някога мисълта си и нещата

съвсем не бяха сложни, а напротив -

любовта струеше без отпора от сърцата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джули Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...