21.04.2011 г., 21:57

Твърде тъмно

851 0 1

По посоката на глинестия пласт

очаквам да намеря светлина,

но давя се в пресъхващата мокрост

и допирът гори плътта.

 

В човека малко мисъл е останала...

Забравихме за КПД-то, за капацитета.

Обратни са очакванията, значи...

Но дали е кисел в тъмното оцетът?

 

Замърсихме твърде много. Твърде дълго

не мислехме. И досега не сме разбрали.

Изчаквахме... до следващата глупост...

Дълго ли ще чакаме? Едва ли.

 

Осквернихме твърде много. Твърде скоро

заровихме и вярата си във калта.

Останаха трохи. Но за плътта

дори това, струва ми се, не стига.

 

Премръзнах твърде много. Твърде прямо

изказвах някога мисълта си и нещата

съвсем не бяха сложни, а напротив -

любовта струеше без отпора от сърцата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джули Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...