ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
24 may 2009, 15:15

Тя ми каза...

990 0 16

"Събуди се!" - ми каза

и ме целуна

вкусно и звучно.

Нежен парфюм

по челото остана,

добавяйки:"-Глупчо!"...

И със усмивка

сложи черта:

"Нашата среща

нищо не струва!

Твойте неща, мойте неща -

времето ще лекува!"

Нейните токчета,

отвъд хоризонта

са вече безмълвни...

Исках да тръгна,

ала не можех -

тя ми се сърди...

Бие сърцето,

като шаман,

в тимпан огромен.

В очите - поляна

угасна Шагал

и стана спомен.

На нейните устни

бе Мона Лиза -

свято изкуство!

А аз отново

до Ада ще слизам

с прехапана устна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0