ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
May 24, 2009, 3:15 PM

Тя ми каза...

  Poetry » Love
995 0 16

"Събуди се!" - ми каза

и ме целуна

вкусно и звучно.

Нежен парфюм

по челото остана,

добавяйки:"-Глупчо!"...

И със усмивка

сложи черта:

"Нашата среща

нищо не струва!

Твойте неща, мойте неща -

времето ще лекува!"

Нейните токчета,

отвъд хоризонта

са вече безмълвни...

Исках да тръгна,

ала не можех -

тя ми се сърди...

Бие сърцето,

като шаман,

в тимпан огромен.

В очите - поляна

угасна Шагал

и стана спомен.

На нейните устни

бе Мона Лиза -

свято изкуство!

А аз отново

до Ада ще слизам

с прехапана устна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0