Тя ми каза...
"Събуди се!" - ми каза
и ме целуна
вкусно и звучно.
Нежен парфюм
по челото остана,
добавяйки:"-Глупчо!"...
И със усмивка
сложи черта:
"Нашата среща
нищо не струва!
Твойте неща, мойте неща -
времето ще лекува!"
Нейните токчета,
отвъд хоризонта
са вече безмълвни...
Исках да тръгна,
ала не можех -
тя ми се сърди...
Бие сърцето,
като шаман,
в тимпан огромен.
В очите - поляна
угасна Шагал
и стана спомен.
На нейните устни
бе Мона Лиза -
свято изкуство!
А аз отново
до Ада ще слизам
с прехапана устна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Поздравления, Зем!
