ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
24.05.2009 г., 15:15 ч.

Тя ми каза... 

  Поезия » Любовна
749 0 16

"Събуди се!" - ми каза

и ме целуна

вкусно и звучно.

Нежен парфюм

по челото остана,

добавяйки:"-Глупчо!"...

И със усмивка

сложи черта:

"Нашата среща

нищо не струва!

Твойте неща, мойте неща -

времето ще лекува!"

Нейните токчета,

отвъд хоризонта

са вече безмълвни...

Исках да тръгна,

ала не можех -

тя ми се сърди...

Бие сърцето,

като шаман,

в тимпан огромен.

В очите - поляна

угасна Шагал

и стана спомен.

На нейните устни

бе Мона Лиза -

свято изкуство!

А аз отново

до Ада ще слизам

с прехапана устна...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??