23 jun 2017, 19:55

Тя се прочу с поезия, а той бе музикант

1.2K 1 2

Тя се прочу с поезия, той имаше талант

да пресъздава звуци - бе станал музикант.

Тя се роди в Созопол, той бе роден в Бургас.

Тя пееше в училище, той бе в съседен клас.

Той беше романтичен, а тя по-рационална,

да се открият взаимно звучеше нереално.

Той бягаше от час, тя беше педантична,

четеше много книги и някак по-различна.

На бала бяха заедно и казаха, че знак

ще бъде, след години, ако се срещнат пак.

Тя пое към Созопол, той остана в Бургас,

но вярвах ще се сбъднат желанията им аз.

Едно поредно лято, в надпревара за изкуства,

събраха се в Созопол много страст и чувства

на певци и театрали, поети, музиканти-

все емоционални хора със своите таланти.

Пристигнахме там всички, откри се фестивала,

от девойка местна в дълга рокля бяла.

Дамата със стихове пленила бе тълпата,

достигайки до всички кътчета в сърцата.

След края на речта, край сцената отляво,

някой се провикна: “Чудесна беше, браво!

Тя вдигна си очите и благодари тогаз.

На първи ред с китара бе младежът от Бургас.

След толкова години, по схема чудновата,

се срещнаха отново в поезия два свята.

Сега с огромна радост си спомням в този час

таз приказка в Созопол, започнала в Бургас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Zoya Mitrusheva Todos los derechos reservados

/15.03. – 23.03.2017г. – приказката наподобява отношенията между сина ми и неговата приятелка/

Comentarios

Comentarios

  • Ами чудно, Тези случайни уж срещи, никак не са случайни....Той, Господ си знае работата, както казваше, баба! Много ми хареса! Направо е сценарий за филм.....Поздрави, Зоя!
  • Много ми хареса! Съдбата често ни разделя за да ни срещне отново след време, когато сме вече различни...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...