23 jun 2017, 19:55

Тя се прочу с поезия, а той бе музикант

1.2K 1 2

Тя се прочу с поезия, той имаше талант

да пресъздава звуци - бе станал музикант.

Тя се роди в Созопол, той бе роден в Бургас.

Тя пееше в училище, той бе в съседен клас.

Той беше романтичен, а тя по-рационална,

да се открият взаимно звучеше нереално.

Той бягаше от час, тя беше педантична,

четеше много книги и някак по-различна.

На бала бяха заедно и казаха, че знак

ще бъде, след години, ако се срещнат пак.

Тя пое към Созопол, той остана в Бургас,

но вярвах ще се сбъднат желанията им аз.

Едно поредно лято, в надпревара за изкуства,

събраха се в Созопол много страст и чувства

на певци и театрали, поети, музиканти-

все емоционални хора със своите таланти.

Пристигнахме там всички, откри се фестивала,

от девойка местна в дълга рокля бяла.

Дамата със стихове пленила бе тълпата,

достигайки до всички кътчета в сърцата.

След края на речта, край сцената отляво,

някой се провикна: “Чудесна беше, браво!

Тя вдигна си очите и благодари тогаз.

На първи ред с китара бе младежът от Бургас.

След толкова години, по схема чудновата,

се срещнаха отново в поезия два свята.

Сега с огромна радост си спомням в този час

таз приказка в Созопол, започнала в Бургас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Zoya Mitrusheva Todos los derechos reservados

/15.03. – 23.03.2017г. – приказката наподобява отношенията между сина ми и неговата приятелка/

Comentarios

Comentarios

  • Ами чудно, Тези случайни уж срещи, никак не са случайни....Той, Господ си знае работата, както казваше, баба! Много ми хареса! Направо е сценарий за филм.....Поздрави, Зоя!
  • Много ми хареса! Съдбата често ни разделя за да ни срещне отново след време, когато сме вече различни...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...