Тя се прочу с поезия, той имаше талант

да пресъздава звуци - бе станал музикант.

Тя се роди в Созопол, той бе роден в Бургас.

Тя пееше в училище, той бе в съседен клас.

Той беше романтичен, а тя по-рационална,

да се открият взаимно звучеше нереално.

Той бягаше от час, тя беше педантична,

четеше много книги и някак по-различна.

На бала бяха заедно и казаха, че знак

ще бъде, след години, ако се срещнат пак.

Тя пое към Созопол, той остана в Бургас,

но вярвах ще се сбъднат желанията им аз.

Едно поредно лято, в надпревара за изкуства,

събраха се в Созопол много страст и чувства

на певци и театрали, поети, музиканти-

все емоционални хора със своите таланти.

Пристигнахме там всички, откри се фестивала,

от девойка местна в дълга рокля бяла.

Дамата със стихове пленила бе тълпата,

достигайки до всички кътчета в сърцата.

След края на речта, край сцената отляво,

някой се провикна: “Чудесна беше, браво!

Тя вдигна си очите и благодари тогаз.

На първи ред с китара бе младежът от Бургас.

След толкова години, по схема чудновата,

се срещнаха отново в поезия два свята.

Сега с огромна радост си спомням в този час

таз приказка в Созопол, започнала в Бургас.