Jun 23, 2017, 7:55 PM

Тя се прочу с поезия, а той бе музикант

  Poetry » Love
1.2K 1 2

Тя се прочу с поезия, той имаше талант

да пресъздава звуци - бе станал музикант.

Тя се роди в Созопол, той бе роден в Бургас.

Тя пееше в училище, той бе в съседен клас.

Той беше романтичен, а тя по-рационална,

да се открият взаимно звучеше нереално.

Той бягаше от час, тя беше педантична,

четеше много книги и някак по-различна.

На бала бяха заедно и казаха, че знак

ще бъде, след години, ако се срещнат пак.

Тя пое към Созопол, той остана в Бургас,

но вярвах ще се сбъднат желанията им аз.

Едно поредно лято, в надпревара за изкуства,

събраха се в Созопол много страст и чувства

на певци и театрали, поети, музиканти-

все емоционални хора със своите таланти.

Пристигнахме там всички, откри се фестивала,

от девойка местна в дълга рокля бяла.

Дамата със стихове пленила бе тълпата,

достигайки до всички кътчета в сърцата.

След края на речта, край сцената отляво,

някой се провикна: “Чудесна беше, браво!

Тя вдигна си очите и благодари тогаз.

На първи ред с китара бе младежът от Бургас.

След толкова години, по схема чудновата,

се срещнаха отново в поезия два свята.

Сега с огромна радост си спомням в този час

таз приказка в Созопол, започнала в Бургас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Zoya Mitrusheva All rights reserved.

/15.03. – 23.03.2017г. – приказката наподобява отношенията между сина ми и неговата приятелка/

Comments

Comments

  • Ами чудно, Тези случайни уж срещи, никак не са случайни....Той, Господ си знае работата, както казваше, баба! Много ми хареса! Направо е сценарий за филм.....Поздрави, Зоя!
  • Много ми хареса! Съдбата често ни разделя за да ни срещне отново след време, когато сме вече различни...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...