23.06.2017 г., 19:55

Тя се прочу с поезия, а той бе музикант

1.2K 1 2

Тя се прочу с поезия, той имаше талант

да пресъздава звуци - бе станал музикант.

Тя се роди в Созопол, той бе роден в Бургас.

Тя пееше в училище, той бе в съседен клас.

Той беше романтичен, а тя по-рационална,

да се открият взаимно звучеше нереално.

Той бягаше от час, тя беше педантична,

четеше много книги и някак по-различна.

На бала бяха заедно и казаха, че знак

ще бъде, след години, ако се срещнат пак.

Тя пое към Созопол, той остана в Бургас,

но вярвах ще се сбъднат желанията им аз.

Едно поредно лято, в надпревара за изкуства,

събраха се в Созопол много страст и чувства

на певци и театрали, поети, музиканти-

все емоционални хора със своите таланти.

Пристигнахме там всички, откри се фестивала,

от девойка местна в дълга рокля бяла.

Дамата със стихове пленила бе тълпата,

достигайки до всички кътчета в сърцата.

След края на речта, край сцената отляво,

някой се провикна: “Чудесна беше, браво!

Тя вдигна си очите и благодари тогаз.

На първи ред с китара бе младежът от Бургас.

След толкова години, по схема чудновата,

се срещнаха отново в поезия два свята.

Сега с огромна радост си спомням в този час

таз приказка в Созопол, започнала в Бургас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Zoya Mitrusheva Всички права запазени

/15.03. – 23.03.2017г. – приказката наподобява отношенията между сина ми и неговата приятелка/

Коментари

Коментари

  • Ами чудно, Тези случайни уж срещи, никак не са случайни....Той, Господ си знае работата, както казваше, баба! Много ми хареса! Направо е сценарий за филм.....Поздрави, Зоя!
  • Много ми хареса! Съдбата често ни разделя за да ни срещне отново след време, когато сме вече различни...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...