Тъга
Тъга
Как набива се във моето съзнание
мисълта, с ръка да те докосна.
Ти си на слушалка разстояние,
а какво усилие ми коства...
Много често и от страх застивам,
виждайки, че краят наближава.
Във ръцете ти отново да заспивам,
колко малко време ни остава.
Но това, че дните си последни
зная, че със теб ще изживея,
кара ме със радост да погледна
на живота. И да се засмея.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados
