Apr 21, 2016, 11:59 PM

Тъга 

  Poetry » Love
327 0 3

Тъга

 

Как набива се във моето съзнание

мисълта, с ръка да те докосна.

Ти си на слушалка разстояние,

а какво усилие ми коства...

 

Много често и от страх застивам,

виждайки, че краят наближава.

Във ръцете ти отново да заспивам,

колко малко време ни остава.

 

Но това, че дните си последни

зная, че със теб ще изживея,

кара ме със радост да погледна

на живота. И да се засмея.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??