Тъга
Тъга
Как набива се във моето съзнание
мисълта, с ръка да те докосна.
Ти си на слушалка разстояние,
а какво усилие ми коства...
Много често и от страх застивам,
виждайки, че краят наближава.
Във ръцете ти отново да заспивам,
колко малко време ни остава.
Но това, че дните си последни
зная, че със теб ще изживея,
кара ме със радост да погледна
на живота. И да се засмея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены
