28 oct 2011, 21:08

Тъгата-паяк

884 0 12

 

 

 

           ТЪГАТА-ПАЯК

 

 

Разнежи се мигът ми до сълза,

пробила бронята на  "аз не плача".

Тъгата-паяк бързо допълзя,

обви деня, избистрен до прозрачност.

 

 

Почукваше въпросът ослепял

с бастунче по тревожната ми мисъл:

- Защо, когато всичко ти си дал,

надеждата е спомен недописан?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги ми е приятно да те видя сред читателите и коментиращите,Али!
    Желая ти прекрасен ден!
  • Поздравления!!!
  • Стихотворението не е ново и сегашното ми душевно състояние не отговаря на настроението в него.Но и нали не винаги авторът и лирическият герой са в симбиоза.
    Прегръщам ви, момичета: Маги и Вики!
  • Много интересен въпрос. Не губи надеждата, Мария, дори и когато те обвива тъга.
    Поздрави!
  • тъжен стих, а надеждата последна си отива...
    дори и след нас...Мария мила, трогна ме, развълнува ме..
    прегръщам те, за прекрасния стих...най-сърдечно.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...