Тъгата-паяк

Poetry » Philosophical

881 0 12

ТЪГАТА-ПАЯК

Разнежи се мигът ми до сълза,

пробила бронята на "аз не плача".

Тъгата-паяк бързо допълзя,

обви деня, избистрен до прозрачност.

Почукваше въпросът ослепял

с бастунче по тревожната ми мисъл:

- Защо, когато всичко ти си дал,

надеждата е спомен недописан?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Винаги ми е приятно да те видя сред читателите и коментиращите,Али!
Желая ти прекрасен ден!

2011-11-01T08:44:38+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Поздравления!!!

2011-10-31T15:55:02+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Стихотворението не е ново и сегашното ми душевно състояние не отговаря на настроението в него.Но и нали не винаги авторът и лирическият герой са в симбиоза.
Прегръщам ви, момичета: Маги и Вики!

2011-10-31T12:46:03+02:00
Самодива (Вики)

Много интересен въпрос. Не губи надеждата, Мария, дори и когато те обвива тъга.
Поздрави!

2011-10-31T11:06:45+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжен стих, а надеждата последна си отива...
дори и след нас...Мария мила, трогна ме, развълнува ме..
прегръщам те, за прекрасния стих...най-сърдечно.

2011-10-31T10:49:30+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0