ТЪГАТА-ПАЯК
Разнежи се мигът ми до сълза,
пробила бронята на "аз не плача".
Тъгата-паяк бързо допълзя,
обви деня, избистрен до прозрачност.
Почукваше въпросът ослепял
с бастунче по тревожната ми мисъл:
- Защо, когато всичко ти си дал,
надеждата е спомен недописан?
© Мария Панайотова Все права защищены
Желая ти прекрасен ден!