8 jun 2007, 18:56

Тъжно

  Poesía
1.4K 0 3
                                                        Тъжно 

                                    Свикнала съм да раздавам
                                     по мъничко от моето сърце,
                                     но често цялото го давам
                                     и после го събирам по зрънце.
                                     Не ми е тъжна тази теорема,
                                     че всеки иска обич да даде,
                                     а ми е тъжно, че всеки алчно
                                                                              взема,
                                     а после нищичко не ще да ми даде!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко вярно, и наистина ТЪЖНО!
    Хареса ми стихотворението ти, Хриси!
  • Прекрасно е, трогна ме...отличен =)
  • Не е тъжно, щом се дава от сърце,
    но е приятно, ако и мъничко ти се даде

    Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...