8 июн. 2007 г., 18:56

Тъжно

1.4K 0 3
                                                        Тъжно 

                                    Свикнала съм да раздавам
                                     по мъничко от моето сърце,
                                     но често цялото го давам
                                     и после го събирам по зрънце.
                                     Не ми е тъжна тази теорема,
                                     че всеки иска обич да даде,
                                     а ми е тъжно, че всеки алчно
                                                                              взема,
                                     а после нищичко не ще да ми даде!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко вярно, и наистина ТЪЖНО!
    Хареса ми стихотворението ти, Хриси!
  • Прекрасно е, трогна ме...отличен =)
  • Не е тъжно, щом се дава от сърце,
    но е приятно, ако и мъничко ти се даде

    Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...