8.06.2007 г., 18:56

Тъжно

1.4K 0 3
                                                        Тъжно 

                                    Свикнала съм да раздавам
                                     по мъничко от моето сърце,
                                     но често цялото го давам
                                     и после го събирам по зрънце.
                                     Не ми е тъжна тази теорема,
                                     че всеки иска обич да даде,
                                     а ми е тъжно, че всеки алчно
                                                                              взема,
                                     а после нищичко не ще да ми даде!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко вярно, и наистина ТЪЖНО!
    Хареса ми стихотворението ти, Хриси!
  • Прекрасно е, трогна ме...отличен =)
  • Не е тъжно, щом се дава от сърце,
    но е приятно, ако и мъничко ти се даде

    Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...