25 jul 2017, 11:08

Търпение

  Poesía
846 0 0

 

 

 

                  

                    Живея живота.

                     Той ме търпи.

                       От смъртта ме боли,  

                         когато краде обичта ми.

                          С любовта сме на "ти"

                            и тя болна търпи

                             вечни сплетни

                               и зарастващи рани.

                                Обикнах приятели,

                                 с тяхната тиха вина,

                                  но те не търпяха плача ми.

                                   Самотата прегърнах

                                    и тя ме търпя

                                     с шума от баналните драми.

                                      Враговете търпях.

                                        Те умело с цевта

                                          се целели в радостта ми.

                                            Лъжа не тъпях

                                              и омразата зла,

                                               която души младостта ни.

                                                Търпя се и аз

                                                  и мен ме търпят

                                                   хора, от мен неразбрани.

                                                    Търпи ме сега

                                                     и някой от вас,

                                                      за думите немълчани,

                                                       че всеки от нас

                                                        носи багаж

                                                         от мигове изтърпени

                                                          и всеки от нас

                                                           плаче без глас

                                                            за истини нетърпени.

 

                           

                                                 

 

 

                                        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...