Живея живота.

                     Той ме търпи.

                       От смъртта ме боли,  

                         когато краде обичта ми.

                          С любовта сме на "ти"

                            и тя болна търпи

                             вечни сплетни

                               и зарастващи рани.

                                Обикнах приятели,

                                 с тяхната тиха вина,

                                  но те не търпяха плача ми.

                                   Самотата прегърнах

                                    и тя ме търпя

                                     с шума от баналните драми.

                                      Враговете търпях.

                                        Те умело с цевта

                                          се целели в радостта ми.

                                            Лъжа не тъпях

                                              и омразата зла,

                                               която души младостта ни.

                                                Търпя се и аз

                                                  и мен ме търпят

                                                   хора, от мен неразбрани.

                                                    Търпи ме сега

                                                     и някой от вас,

                                                      за думите немълчани,

                                                       че всеки от нас

                                                        носи багаж

                                                         от мигове изтърпени

                                                          и всеки от нас

                                                           плаче без глас

                                                            за истини нетърпени.