25 июл. 2017 г., 11:08

Търпение

845 0 0

 

 

 

                  

                    Живея живота.

                     Той ме търпи.

                       От смъртта ме боли,  

                         когато краде обичта ми.

                          С любовта сме на "ти"

                            и тя болна търпи

                             вечни сплетни

                               и зарастващи рани.

                                Обикнах приятели,

                                 с тяхната тиха вина,

                                  но те не търпяха плача ми.

                                   Самотата прегърнах

                                    и тя ме търпя

                                     с шума от баналните драми.

                                      Враговете търпях.

                                        Те умело с цевта

                                          се целели в радостта ми.

                                            Лъжа не тъпях

                                              и омразата зла,

                                               която души младостта ни.

                                                Търпя се и аз

                                                  и мен ме търпят

                                                   хора, от мен неразбрани.

                                                    Търпи ме сега

                                                     и някой от вас,

                                                      за думите немълчани,

                                                       че всеки от нас

                                                        носи багаж

                                                         от мигове изтърпени

                                                          и всеки от нас

                                                           плаче без глас

                                                            за истини нетърпени.

 

                           

                                                 

 

 

                                        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...