25.07.2017 г., 11:08

Търпение

839 0 0

 

 

 

                  

                    Живея живота.

                     Той ме търпи.

                       От смъртта ме боли,  

                         когато краде обичта ми.

                          С любовта сме на "ти"

                            и тя болна търпи

                             вечни сплетни

                               и зарастващи рани.

                                Обикнах приятели,

                                 с тяхната тиха вина,

                                  но те не търпяха плача ми.

                                   Самотата прегърнах

                                    и тя ме търпя

                                     с шума от баналните драми.

                                      Враговете търпях.

                                        Те умело с цевта

                                          се целели в радостта ми.

                                            Лъжа не тъпях

                                              и омразата зла,

                                               която души младостта ни.

                                                Търпя се и аз

                                                  и мен ме търпят

                                                   хора, от мен неразбрани.

                                                    Търпи ме сега

                                                     и някой от вас,

                                                      за думите немълчани,

                                                       че всеки от нас

                                                        носи багаж

                                                         от мигове изтърпени

                                                          и всеки от нас

                                                           плаче без глас

                                                            за истини нетърпени.

 

                           

                                                 

 

 

                                        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...