smile1 (Валка)
448 4639
4 dic 2008, 21:54

Търсено щастие 

  Poesía » Otra
686 1 16

Попитах вълните

къде е,

попитах и вятъра,

но те замълчаха.

Морето погали нозете ми,

гларус с крило ми помаха.

Пошепна ми нежно

"Поплачи си,

сълзите измиват тъгата!

Погледни към небето звездите,

те ще помолят луната!"

Луната ме гледа учудено -

защо ли съм толкова тъжна,

в морето, така изумрудено

потъвам да го прегърна.

В свят безтегловен

в мир ще живея.

Желаното щастие с него

може би ще намеря.

© Валка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви слънчица!
  • Красиво...
    усетих го!
    Прегръдки
  • Валка, в днешния красив и празничен ден, и аз се връщам при твоя стих, за да го прочета... няколко пъти. И да попитам с твоя стих вълните и ... вятъра. Къде е проклетото щастие? И ти ми отговори, Валка! Щастието сме ние. Най-щастливото щастие! Прегръщам те с много обич, Валка! Усмивчице - благодаря ти!!!
  • Маги,Ани,благодаря ви златни сърчица!Не съм тъжна,напротив,щастлива съм!
  • Тъжно, нежно, красиво! Прегръщам те!
  • тъжно...но красиво написано...прегръщам те...с обич.
  • Добро утро и прекрасен ден!Това се отнася за лирическата,аз пак съм си усмихната приятели!
    Тома,много си печен!:П
    Благодаря!
  • "Морето погали нозете ми,
    гларус с крило ми помаха."
    Природата знае кога сме тъжни - тя е блага към всики!
    Прекрасен стих, Валка!

  • Адашче, защо така тъжно?
    Ама си го написала хубаво!
    Поздрав и целувки от всички!
  • Краят заслужава ритмово оправяне.
  • Прегръщам те!Вал...
  • Много хубаво!
    И мен ме натъжи, Валка, но ти пращам усмивка. За теб!
    Поздрави!
  • Обичам ви!Вие сте ...повече от истински приятели!
  • Валка, ще ти попея, за да не си тъжна:

    Прибрах си косата в снопче жита.

    Погалих лицето си в шепа вода.

    Облякох си роклята бяла,

    изпъстрена с черни слова

    и бясно поех по магистралите й.

    Изпреварих зората. Притихнала,

    луната все още безчинстваше

    по тихите клепки на природата.

    Есенен дъжд се припяваше

    на птиците отлитащи в хора.

    Слънчогледите капеха –

    слънца недокоснати.

    Дърветата плачеха и

    ронеха листи от короните си.

    Небето беше примряло

    в очакване на синева,

    до днес невидяна.

    Така се роди неочаквано

    в тринайсетия мой стих –

    Ти – прежадувания

    и от любов фатален,

    покълнал отдавна в душата ми.

    Усмихни се, Усмивчице! Целувам те!!!
  • "Поплачи си,сълзите измиват тъгата!" Просълзи ме! Сърдечни целувки!


  • Без думи! Сърдечно!
Propuestas
: ??:??