Попитах вълните
къде е,
попитах и вятъра,
но те замълчаха.
Морето погали нозете ми,
гларус с крило ми помаха.
Пошепна ми нежно
"Поплачи си,
сълзите измиват тъгата!
Погледни към небето звездите,
те ще помолят луната!"
Луната ме гледа учудено -
защо ли съм толкова тъжна,
в морето, така изумрудено
потъвам да го прегърна.
В свят безтегловен
в мир ще живея.
Желаното щастие с него
може би ще намеря.
© Валка All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
