Попитах вълните
къде е,
попитах и вятъра,
но те замълчаха.
Морето погали нозете ми,
гларус с крило ми помаха.
Пошепна ми нежно
"Поплачи си,
сълзите измиват тъгата!
Погледни към небето звездите,
те ще помолят луната!"
Луната ме гледа учудено -
защо ли съм толкова тъжна,
в морето, така изумрудено
потъвам да го прегърна.
В свят безтегловен
в мир ще живея.
Желаното щастие с него
може би ще намеря.
© Валка All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
