Търсено щастие
Попитах вълните
къде е,
попитах и вятъра,
но те замълчаха.
Морето погали нозете ми,
гларус с крило ми помаха.
Пошепна ми нежно
"Поплачи си,
сълзите измиват тъгата!
Погледни към небето звездите,
те ще помолят луната!"
Луната ме гледа учудено -
защо ли съм толкова тъжна,
в морето, така изумрудено
потъвам да го прегърна.
В свят безтегловен
в мир ще живея.
Желаното щастие с него
може би ще намеря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
