УБЕЖИЩЕ ЗА ОКЪСНЕЛИ ПТИЦИ
Тука сенките нямат посока,
а зелен и тръпчив аромат.
По балконите – дремещи котки,
с неприязън към целия свят.
И не бърза септември да слезе
сред нахалния хищен бръшлян,
През гредата увисна – оплезен,
златен паяк, от слънце пиян.
Тишината с пречупени пръсти
в мен подири за болката лек.
Приютих я, но знам, че е късно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse