Убежище за окъснели птици
УБЕЖИЩЕ ЗА ОКЪСНЕЛИ ПТИЦИ
Тука сенките нямат посока,
а зелен и тръпчив аромат.
По балконите – дремещи котки,
с неприязън към целия свят.
И не бърза септември да слезе
сред нахалния хищен бръшлян,
През гредата увисна – оплезен,
златен паяк, от слънце пиян.
Тишината с пречупени пръсти
в мен подири за болката лек.
Приютих я, но знам, че е късно.
Всяка фибра у мен е нащрек.
Няма вече къде да поема –
ориста си приех мълчешком.
На лъжата ти вярвах – до време,
но след нея гради ли се дом?
От нетрайното циганско лято
по-опасна заблуда не знам.
Да си тръгнем оттук непознати,
ако пътят не води дотам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
