15.02.2023 г., 10:20 ч.

Убежище за окъснели птици 

  Поезия » Любовна
385 3 4

УБЕЖИЩЕ ЗА ОКЪСНЕЛИ ПТИЦИ

 

Тука сенките нямат посока,

а зелен и тръпчив аромат.

По балконите – дремещи котки,

с неприязън към целия свят.

 

И не бърза септември да слезе

сред нахалния хищен бръшлян,

През гредата увисна – оплезен,

златен паяк, от слънце пиян.

 

Тишината с пречупени пръсти

в мен подири за болката лек.

Приютих я, но знам, че е късно.

Всяка фибра у мен е нащрек.

 

Няма вече къде да поема –

ориста си приех мълчешком.

На лъжата ти вярвах – до време,

но след нея гради ли се дом?

 

От нетрайното циганско лято

по-опасна заблуда не знам.

Да си тръгнем оттук непознати,

ако пътят не води дотам.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??