Убежище за окъснели птици
УБЕЖИЩЕ ЗА ОКЪСНЕЛИ ПТИЦИ
Тука сенките нямат посока,
а зелен и тръпчив аромат.
По балконите – дремещи котки,
с неприязън към целия свят.
И не бърза септември да слезе
сред нахалния хищен бръшлян,
През гредата увисна – оплезен,
златен паяк, от слънце пиян.
Тишината с пречупени пръсти
в мен подири за болката лек.
Приютих я, но знам, че е късно.
Всяка фибра у мен е нащрек.
Няма вече къде да поема –
ориста си приех мълчешком.
На лъжата ти вярвах – до време,
но след нея гради ли се дом?
От нетрайното циганско лято
по-опасна заблуда не знам.
Да си тръгнем оттук непознати,
ако пътят не води дотам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
