Ученик и коте
Честит 15 септември
Гледам – моята писана
се чумери отзарана.
Аз домашните си пиша,
тя по котешки въздиша:
- Леле, колко стана важен –
сякаш иска да ми каже.
- Стига драска тези букви,
къс денят е, рано мръква,
все така ли ще скучая,
скачай да си поиграем!
Брей, че упорито мърка –
чак домашното си сбърках
и неволно сложих в края
вместо точка, запетая.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Виденов Todos los derechos reservados
