Честит 15 септември
Гледам – моята писана
се чумери отзарана.
Аз домашните си пиша,
тя по котешки въздиша:
- Леле, колко стана важен –
сякаш иска да ми каже.
- Стига драска тези букви,
къс денят е, рано мръква,
все така ли ще скучая,
скачай да си поиграем!
Брей, че упорито мърка –
чак домашното си сбърках
и неволно сложих в края
вместо точка, запетая.
© Владимир Виденов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
