diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
9 jul 2020, 23:34

Удавникът - поет...

791 5 6

Признавам си понякога, че плача.

Очите ми са тъжни по рождение.

За някого все боря се да знача. 

Да бъда в любовта му, въжделение... 

Признавам си - тъгата ме обдишва 

със жлъчната си пареща отрова. 

Дори и след смъртта си ще обичам 

убийствените страдащи любови... 

Признавам си, че давят ме вълните. 

Такъв съм аз, удавникът - поет! 

Пресъхвал съм на хората очите, 

а в моите е винаги море... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • amethyst (Калин Пантов)
    amethyst (Калин Пантов)
    Познато ми е това чувство... Но никога не съм успявал да го изразя така красиво!
  • elmaz93 (Елмаз)
    elmaz93 (Елмаз)
    Страхотен си, поете! Трябва да има тъга. Как се пише, без нея?❤️
  • ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
    ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
    "... Очите ми са тъжни - винаги море…" - обичам заключените замисъли, защото отключват размисли.
  • yotovava (Валентина Йотова)
    yotovava (Валентина Йотова)
    Признавам си - тъгата ме обдишва
    със жлъчната си пареща отрова.
    Дори и след смъртта си ще обичам
    убийствените страдащи любови...
  • diesto (Данаил Антонов)
    diesto (Данаил Антонов)
    Благодаря, Георги! 🙂Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0