Признавам си понякога, че плача.
Очите ми са тъжни по рождение.
За някого все боря се да знача.
Да бъда в любовта му, въжделение...
Признавам си - тъгата ме обдишва
със жлъчната си пареща отрова.
Дори и след смъртта си ще обичам
убийствените страдащи любови...
Признавам си, че давят ме вълните.
Такъв съм аз, удавникът - поет!
Пресъхвал съм на хората очите,
а в моите е винаги море...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
