Признавам си понякога, че плача.
Очите ми са тъжни по рождение.
За някого все боря се да знача.
Да бъда в любовта му, въжделение...
Признавам си - тъгата ме обдишва
със жлъчната си пареща отрова.
Дори и след смъртта си ще обичам
убийствените страдащи любови...
Признавам си, че давят ме вълните.
Такъв съм аз, удавникът - поет!
Пресъхвал съм на хората очите,
а в моите е винаги море...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
