diesto (Данаил Антонов)
1039 617
9.07.2020 г., 23:34 ч.

Удавникът - поет... 

  Поезия » Любовна
636 5 6

Признавам си понякога, че плача.

Очите ми са тъжни по рождение.

За някого все боря се да знача. 

Да бъда в любовта му, въжделение... 

Признавам си - тъгата ме обдишва 

със жлъчната си пареща отрова. 

Дори и след смъртта си ще обичам 

убийствените страдащи любови... 

Признавам си, че давят ме вълните. 

Такъв съм аз, удавникът - поет! 

Пресъхвал съм на хората очите, 

а в моите е винаги море... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??